На практика доста често собствеността върху един недвижим имот принадлежи едновременно на две или повече физически лица. Съсобствеността може да възникне от различни юридически факти - при прекратяване на брак, при дарение в полза на няколко лица, при наследствено правоприемство или при покупка на недвижим имот от няколко лица едновременно и т.н. В съсобственост могат да се притежават и движими вещи, но настоящото изложение ще се спре единствено върху правото на ползване на съсобствен недвижим имот. Доколкото това е изключително разпространена хипотеза, то и много често възниква въпросът как следва да се разпредели ползването на имота между съсобствениците и какво

В настоящата статия ще разгледаме някои от хипотезите, при които длъжникът в изпълнителното производство има основание да обжалва постановлението за разноските по делото и редът, по който следва да стане това. Заплащане на дълга преди образуване на изпълнителното дело Не са редки случаите, в които след влизане в сила на съдебното решение длъжникът заплаща доброволно задължението си към кредитора, но въпреки това поради невнимание, грешка, а понякога и поради недобросъвестност кредиторът образува изпълнително производство. В този случай, след като вземането по изпълнителния лист е било погасено преди образуване на изпълнителното дело, то изпълнителното производство подлежи на прекратяване на основание чл. 433. ал.1,т.1

Договорът за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане е двустранен, възмезден и алеаторен договор, по силата на който едната страна прехвърля собствеността върху свой собствен недвижим имот (или имоти) срещу насрещното задължение на другата страна да й осигури издръжка и гледане до края на живота й. Въпреки че този вид договор няма изрична нормативна уредба в българското законодателство, на практика намира много широко приложно поле, което налага и по-обстоен анализ на правата и задълженията на страните по него, както и на предпоставките за неговото разваляне. Както всеки един договор и този за прехвърляне на недвижим имот

Често срещана житейска хипотеза е собствеността върху един недвижим имот да принадлежи едновременно на две или повече физически лица, като всяко едно от тях притежава определени идеални части от собствеността, с които може самостоятелно да се разпорежда – да продава, дарява, ипотекира и т.н. Същевременно, обаче, законодателят изисква определени правни сделки да бъдат извършвани единствено със съгласието на всички собственици на имота – учредяване на право на строеж, пристрояване, надстрояване и др. Съсобствеността върху недвижими имоти възниква най-често вследствие на наследствено правоприемство и при прекратяване на брак, но тя може да произтича и от други юридически факти – дарение в

Институтът на деликтната отговорност, уреден в чл.45 – 54 от ЗЗД, е един от основните способи за защита на правата на гражданите и юридическите лица в случаите на непозволено увреждане. Той обхваща различни фактически състави на отговорността – от такава за лични действия, през отговорността за действия на трети лица, до отговорността за вреди, причинени от вещи или животни. Освен в Закона за задълженията и договорите, различни състави на деликтната отговорност са уредени и на други места в законодателството, например отговорността на държавата и общините за вреди е уредена в Закон за отговорността на държавата и общините за вреди (

Често срещана практика при сделките с недвижими имоти е подписването на предварителен договор за покупко-продажба преди изповядването на нотариалната сделка за прехвърляне на собствеността. В настоящата статия ще се спрем на правната същност на този договор и неговото действие, както и ще обърнем внимание на някои от рисковете, които може да съпътстват неговото сключване.   Правна същност и действие на договора Предварителният договор за покупко-продажба е съглашение, по силата на което едно лице се задължава да продаде на друго лице един недвижим имот, а последният се задължава да го купи срещу заплащане на една определена парична сума. По своята същност предварителният договор е едно обещание за продажба, той

В настоящата статия ще се спрем накратко на един специален иск за защита на наследствените права, в именно искът за възстановяване на запазена част от наследството, когато тя е накърнена. Съгласно Закона за наследството (ДВ бр.22 от 29.01.1949г.) една група наследници на починалото лице имат право да наследят определен дял от неговото имущество, т.нар. запазена част от наследството, когато те са призовани към наследяване. Тези наследници по закон са низходящите, родителите и преживелият съпруг на наследодателя. Наследодателят може свободно да прави завещателни разпореждания и дарения, но не може, посредством тях, да накърнява запазената част на горецитираните наследници, които, от своя страна,