Всеки човек притежава правото сам да реши как да бъде разпределено имуществото му след неговата смърт. В българското право съществуват два основни пътя за наследяване: по закон (когато имуществото се разпределя автоматично между най-близките роднини по определени в закона правила) и по завещание (когато личната воля на наследодателя определя наследниците). Завещанието е едностранен, безвъзмезден и строго личен акт. Чрез завещанието наследодателят може да определи за свой наследник конкретен човек – близък, приятел, роднина или организация, както и да избегне бъдещи спорове между наследниците, като разпредели конкретни имоти още приживе. Същевременно завещателят запазва собствеността върху имуществото си до края на своя живот,