spinner
London Office
Quick Contact
Image Alt

Публикации

Договорът за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане е двустранен, възмезден и алеаторен договор, по силата на който едната страна прехвърля собствеността върху свой собствен недвижим имот (или имоти) срещу насрещното задължение на другата страна да й осигури издръжка и гледане до края на живота й. Въпреки че този вид договор няма изрична нормативна уредба в българското законодателство, на практика намира много широко приложно поле, което налага и по-обстоен анализ на правата и задълженията на страните по него, както и на предпоставките за неговото разваляне. Както всеки един договор и този за прехвърляне на недвижим имот

В настоящата статия ще разгледаме едно от основанията за прекратяване на изпълнителното производство, а именно прекратяване на делото поради бездействие на взискателя или тъй наречената „перемпция“. Съгласно чл.433, ал.1, т.8 от ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. От това правило е предвидено изключение единствено за делата за издръжка. Следователно, за да може длъжникът да иска прекратяване на делото в хипотезата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК следва да са изминали две години, в които взискателят да не е сезирал съдебния изпълнител с писмена молба за извършването на

             Обичайно срещана житейска хипотеза е собствеността върху един недвижим имот да принадлежи едновременно на две или повече физически лица. Съсобствеността върху недвижими имоти възниква най-често вследствие на наследствено правоприемство и при прекратяване на брак, но тя може да произтича и от други юридически факти – дарение в полза на няколко лица, покупка на недвижим имот от няколко лица едновременно и т.н. Често задаван въпрос е възможно ли е един от съсобствениците да придобие по давност частите на останалите съсобственици и евентуално при какви условия. Настоящото изложение ще се спре накратко и най-общо на предпоставките за придобиване на съсобствен недвижим имот

Често срещана житейска хипотеза е собствеността върху един недвижим имот да принадлежи едновременно на две или повече физически лица, като всяко едно от тях притежава определени идеални части от собствеността, с които може самостоятелно да се разпорежда – да продава, дарява, ипотекира и т.н. Същевременно, обаче, законодателят изисква определени правни сделки да бъдат извършвани единствено със съгласието на всички собственици на имота – учредяване на право на строеж, пристрояване, надстрояване и др. Съсобствеността върху недвижими имоти възниква най-често вследствие на наследствено правоприемство и при прекратяване на брак, но тя може да произтича и от други юридически факти – дарение в

Институтът на деликтната отговорност, уреден в чл.45 – 54 от ЗЗД, е един от основните способи за защита на правата на гражданите и юридическите лица в случаите на непозволено увреждане. Той обхваща различни фактически състави на отговорността – от такава за лични действия, през отговорността за действия на трети лица, до отговорността за вреди, причинени от вещи или животни. Освен в Закона за задълженията и договорите, различни състави на деликтната отговорност са уредени и на други места в законодателството, например отговорността на държавата и общините за вреди е уредена в Закон за отговорността на държавата и общините за вреди (