В настоящото изложение ще разгледаме въпросите за това какво представляват подобренията в недвижим имот, подлежат ли на възстановяване разходите, направени за тях и евентуално по какъв ред. На първо място следва да отговорим на въпроса какво законодателят влага като дефиниция в термина подобрение. Съгласно трайно установената съдебна практика подобрение на един имот е налице само тогава, когато вложените труд, средства и материали са довели до увеличаване на неговата стойност.  Следователно, не всеки вид ремонтни дейности биха представлявали подобрения в недвижим имот, а единствено тези, вследствие на които пазарната цена на имота се е увеличила и при едно евентуално разпореждане или извличане

На практика доста често собствеността върху един недвижим имот принадлежи едновременно на две или повече физически лица. Съсобствеността може да възникне от различни юридически факти - при прекратяване на брак, при дарение в полза на няколко лица, при наследствено правоприемство или при покупка на недвижим имот от няколко лица едновременно и т.н. В съсобственост могат да се притежават и движими вещи, но настоящото изложение ще се спре единствено върху правото на ползване на съсобствен недвижим имот. Доколкото това е изключително разпространена хипотеза, то и много често възниква въпросът как следва да се разпредели ползването на имота между съсобствениците и какво

В настоящата статия ще разгледаме някои от хипотезите, при които длъжникът в изпълнителното производство има основание за обжалване на разноските по изпълнителното дело и редът, по който следва да стане това. Заплащане на дълга преди образуване на изпълнителното дело Не са редки случаите, в които след влизане в сила на съдебното решение длъжникът заплаща доброволно задължението си към кредитора, но въпреки това поради невнимание, грешка, а понякога и поради недобросъвестност кредиторът образува изпълнително производство. В този случай, след като вземането по изпълнителния лист е било погасено преди образуване на изпълнителното дело, то изпълнителното производство подлежи на прекратяване на основание чл. 433. ал.1,т.1

Договорът за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане е двустранен, възмезден и алеаторен договор, по силата на който едната страна прехвърля собствеността върху свой собствен недвижим имот (или имоти) срещу насрещното задължение на другата страна да й осигури издръжка и гледане до края на живота й. Въпреки че този вид договор няма изрична нормативна уредба в българското законодателство, на практика намира много широко приложно поле, което налага и по-обстоен анализ на правата и задълженията на страните по него, както и на предпоставките за неговото разваляне. Както всеки един договор и този за прехвърляне на недвижим имот

В настоящата статия ще разгледаме едно от основанията за прекратяване на изпълнителното производство, а именно прекратяване на изпълнително дело поради бездействие на взискателя или тъй наречената „перемпция“. Съгласно чл.433, ал.1, т.8 от ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. От това правило е предвидено изключение единствено за делата за издръжка. Следователно, за да може длъжникът да иска прекратяване на делото в хипотезата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК следва да са изминали две години, в които взискателят да не е сезирал съдебния изпълнител с писмена молба за извършването