spinner
London Office
Quick Contact
Image Alt

Публикации

В настоящата статия ще разгледаме едно от основанията за прекратяване на изпълнителното производство, а именно прекратяване на делото поради бездействие на взискателя или тъй наречената „перемпция“. Съгласно чл.433, ал.1, т.8 от ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. От това правило е предвидено изключение единствено за делата за издръжка. Следователно, за да може длъжникът да иска прекратяване на делото в хипотезата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК следва да са изминали две години, в които взискателят да не е сезирал съдебния изпълнител с писмена молба за извършването на

             Обичайно срещана житейска хипотеза е собствеността върху един недвижим имот да принадлежи едновременно на две или повече физически лица. Съсобствеността върху недвижими имоти възниква най-често вследствие на наследствено правоприемство и при прекратяване на брак, но тя може да произтича и от други юридически факти – дарение в полза на няколко лица, покупка на недвижим имот от няколко лица едновременно и т.н. Често задаван въпрос е възможно ли е един от съсобствениците да придобие по давност частите на останалите съсобственици и евентуално при какви условия. Настоящото изложение ще се спре накратко и най-общо на предпоставките за придобиване на съсобствен недвижим имот

Често срещана житейска хипотеза е собствеността върху един недвижим имот да принадлежи едновременно на две или повече физически лица, като всяко едно от тях притежава определени идеални части от собствеността, с които може самостоятелно да се разпорежда – да продава, дарява, ипотекира и т.н. Същевременно, обаче, законодателят изисква определени правни сделки да бъдат извършвани единствено със съгласието на всички собственици на имота – учредяване на право на строеж, пристрояване, надстрояване и др. Съсобствеността върху недвижими имоти възниква най-често вследствие на наследствено правоприемство и при прекратяване на брак, но тя може да произтича и от други юридически факти – дарение в

Институтът на деликтната отговорност, уреден в чл.45 – 54 от ЗЗД, е един от основните способи за защита на правата на гражданите и юридическите лица в случаите на непозволено увреждане. Той обхваща различни фактически състави на отговорността – от такава за лични действия, през отговорността за действия на трети лица, до отговорността за вреди, причинени от вещи или животни. Освен в Закона за задълженията и договорите, различни състави на деликтната отговорност са уредени и на други места в законодателството, например отговорността на държавата и общините за вреди е уредена в Закон за отговорността на държавата и общините за вреди (

За понятието „непреодолима сила“ има дадена легална дефиниция в чл.306, ал.2 от Търговския закон, а именно „непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер, възникнало след сключването на договора“. Практиката определя непреодолимата сила като събитие или действие, което е непредвидимо и непредотвратимо и което е довело до невъзможност за изпълнение на договорното задължение при липса на виновно поведение на длъжника. В настоящото изложение ще обърнем внимание на общите предпоставки за освобождаване от отговорност на длъжника при неизпълнение на задължения по търговска сделка, но следва да се има предвид, че страните по търговска сделка могат да уговорят разширяване или ограничаване на приложното