Всичко за завещанието: Свобода на разпореждане, рискове, запазена част и съдебно оспорване

Всеки човек притежава правото сам да реши как да бъде разпределено имуществото му след неговата смърт. В българското право съществуват два основни пътя за наследяване: по закон (когато имуществото се разпределя автоматично между най-близките роднини по определени в закона правила) и по завещание (когато личната воля на наследодателя определя наследниците).

Завещанието е едностранен, безвъзмезден и строго личен акт. Чрез завещанието наследодателят може да определи за свой наследник конкретен човек – близък, приятел, роднина или организация, както и да избегне бъдещи спорове между наследниците, като разпредели конкретни имоти още приживе. Същевременно завещателят запазва собствеността върху имуществото си до края на своя живот, както и възможността свободно да се разпорежда с него както прецени за добре.

Завещателна дееспособност и форма на завещанието

Съгласно чл.13 от Закона за наследството, за да породи правно действие завещанието, към момента на изготвянето му завещателят трябва да е пълнолетен и да не е поставен под пълно запрещение. Освен, че не трябва да е поставено под запрещение, това лице следва да може да действа разумно, т.е.  да не е с напреднала деменция, в тежко психическо състояние, интоксикация или под влияние на силни медикаменти. В противен случай актът подлежи на унищожаване по съдебен ред. Завещанието има и строго личен характер, то не може да бъде направено чрез пълномощник. Забранени от закона са и съвместните завещания, при които две лица (например съпрузи) се разпореждат в един общ документ.

Закона за наследството (чл. 23 от ЗН) урежда две форми на завещание с напълно еднаква правна сила, но с различна степен на формализъм и сигурност: саморъчно и нотариално завещание.

Саморъчното завещание по чл. 25 от ЗН трябва да бъде изцяло написано на ръка лично от завещателя. Ако бъде написано на компютър и само подписано, то е абсолютно нищожно. Завещанието трябва да съдържа точна дата (ден, месец и година) и подпис, който задължително се поставя непосредствено след (под) разпоредителния текст. Саморъчното завещание може да се пази у дома или да се предаде за съхранение в затворен плик при нотариус.

Нотариално завещание по чл. 24 от ЗН се извършва лично от нотариус в присъствието на двама свидетели (които не могат да бъдат роднини или облагодетелствани лица). Завещателят изявява устно волята си, нотариусът я записва, прочита я на глас и документът се подписва от всички присъстващи. Този вид завещание осигурява максимална правна сигурност и се съхранява в официалния нотариален архив.

Освен по начина на съставяне на завещанието, законът прави съществена разлика и между универсалното (общо)завещание и заветът (частното разпореждане).

Когато наследодателят завещае „цялото си имущество“ или „идеална част от него“, говорим за универсално (общо) завещание. В този случай облагодетелстваното, посредством завещанието лице придобива качеството на наследник на завещателя – то получава активите на наследодателя, но отговаря и за неговите пасиви (дългове), съразмерно на своя дял.

Когато наследодателят завещае конкретно определено имущество (напр. „апартамента ми в гр. София“ или „лекия автомобил“) това разпореждане се нарича завет и придава качеството на  заветник на облагодетелстваното лице. По правило заветникът не отговаря за задълженията на наследодателя.

Запазена и разполагаема част

Свободата на завещаване не е абсолютна. Българското право (чл. 28 от ЗН) защитава най-близките членове на семейството чрез института на запазената част. Запазена част е тази част от имуществото на наследодателя, с която той не може свободно да се разпорежда чрез завещания или дарения приживе. Право на запазена част имат единствено низходящите (деца, внуци), родителите и преживелият съпруг на наследодателя. Братя, сестри, племенници и други по-далечни роднини нямат запазена част и могат да бъдат напълно изключени от кръга на наследяване посредством извършени завещания или дарения.

Размерът на запазената част на всеки от наследниците е различен в зависимост от това колко и кои лица са призовани към наследяване. Частта от наследството вън от запазената част е разполагаемата част на наследодателя.  Ако завещанието надхвърля разполагаемата част, то не е недействително автоматично, но ощетените наследници могат да предявят иск по чл. 30 ЗН пред съда за намаляването му до размера на техния запазен дял.

Ползи и рискове при използване на завещание

Основният плюс на завещанието е, че за разлика от даренията, договорите за прехвърляне на имот срещу издръжка и гледане и др., при завещанието се запазва пълният контрол на наследодателя над завещаното имущество, както и свободата да изменя/отменя завещателното разпореждане. Завещанието поражда действие едва след смъртта на наследодателя, като до този момент той може свободно да продава, дарява, ипотекира имотите си, както и да отмени завещанието по всяко време (чл. 38 от ЗН). Освен това, то запазва и поверителността относно разпорежданията, неговото съдържание може да остане напълно скрито от роднините до момента на откриване на наследството. Не на последно място, с него могат да се поставят условия и да се възлагат тежести на облагодетелстваните лица (чл. 17 от ЗН).

Един от недостатъците при завещателните разпореждания е, че те често крият риск от съдебни спорове. В практиката недоволните наследници по закон често се опитват да оспорват завещанията по съдебен ред. От друга страна, лично съхраняваното саморъчно завещание може лесно да бъде скрито или унищожено от заинтересовани лица, както и да бъде изгубено от самия наследодател.

Промяна и отмяна на завещание. Съдебно оспорване

Съгласно чл.38 от Закона за наследството, завещателят може свободно и по всяко време да отмени своето завещание. Това той може да направи изрично, чрез ново завещание, в което изрично заявява, че отменя предишното, или чрез нотариален акт за отмяна. Той може да отмени завещанието и мълчаливо чрез съставяне на ново завещание, чиито клаузи противоречат на старото, или чрез продажба/дарение на завещания имот приживе. Не на последно място, завещанието може да бъде унищожено и физически, например като се скъса или изгори самия саморъчен документ.

Въпросът как се оспорва по съдебен ред завещание стои пред всеки наследник, който счита, че законните му права са нарушени вследствие на завещателното разпореждане. В този случай законодателят е предоставил три пътя за защита:

На първо място, иск за обявяване на нищожност  на основание чл. 42 от ЗН. Този иск се предявява при тежки пороци във формата на завещанието (текстът не е написан на ръка, липсва дата, подписът е поставен над текста, нарушена е нотариалната процедура) или когато завещанието е подправено (доказва се с графологична експертиза). Искът за нищожност няма давностен срок.

На следващо място е  иск за унищожаемост  на основание чл. 43–44 от ЗН. Този иск се основава на липса на способност за завещаване (деменция, тежко психическо състояние при подписването) или на опорочена воля (измама, заплаха, грешка). Искът се погасява в срок от 3 години от узнаването, но не по-късно от 10 години от откриване на наследството.

На трето място е искът за възстановяване на запазена част от наследството съгласно  чл. 30 от ЗН. Този иск се предявява, когато завещателното разпореждане е валидно, но посредством него е накърнена запазената част на определен кръг роднини по закон. Искът се погасява с 5-годишна давност, която тече от момента, в който облагодетелстваното лице предяви или упражни правата си по завещанието (чл. 110 ЗЗД).

Практически съвети за сигурно завещание

Изберете нотариалната форма: При разпореждане с ценни имоти нотариалното завещание осигурява несравнимо по-голяма правна защита.

При саморъчно завещание: Напишете го изцяло на ръка с химикал, опишете детайлно имотите (адрес, площ, кадастрален номер), сложете точна дата и се подпишете най-отдолу, под целия текст. Предайте го за пазене при нотариус.

Обезпечете медицински документи: В някои житейски хипотези и с цел избягване бъдещи съдебни спорове може да е от полза да се направи предварителен медицински преглед и да се снабдите с медицинска документация, установяваща пълна завещателна дееспособност.

Потърсете правен съвет: Консултацията с адвокат по наследствено право преди подписването гарантира, че волята ви няма да бъде блокирана от бъдещи съдебни спорове.

*Моля да имате предвид, че настоящата статия има само информативен характер, същата не представлява правно становище или съвет и не съдържа изчерпателен анализ на поставените теми. Преди да предприемете действия във връзка с тази информация, следва да потърсите специализиран правен съвет по Вашият конкретен казус.