Прекратяване на изпълнителното производство поради перемпция
В настоящата статия ще разгледаме едно от основанията за прекратяване на изпълнителното производство, а именно прекратяване на делото поради бездействие на взискателя или тъй наречената „перемпция“.
Съгласно чл.433, ал.1, т.8 от ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. От това правило е предвидено изключение единствено за делата за издръжка. Следователно, за да може длъжникът да иска прекратяване на делото в хипотезата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК следва да са изминали две години, в които взискателят да не е сезирал съдебния изпълнител с писмена молба за извършването на конкретно изпълнително действие по делото. Изпълнителните действия, които прекъсват течението на срока чл.433, ал.1, т.8 от ГПК са изброени неизчерпателно в Тълкувателно решение № 2/ 26.06.2015г. на ВКС по т.д. № 2/ 2013 г., като това може да са налагането на запор или възбрана, възлагане на вземането за събиране вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, присъединяването на кредитора, назначаване на пазач, насрочване и извършване на продан и т.н. Следва да се обърне внимание, че предприетите по почин на съдебния изпълнител изпълнителни действия, когато той е упълномощен от взискателя с правата по чл.18, ал.1 от ЗЧСИ, също прекъсват течението на срока по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. От друга страна, не се считат за изпълнителни действия, респективно не прекъсват давността молбите за образуване на изпълнително дело, за извършване на справки, за снабдяване с документи и книжа, както и изпращането на покана за доброволно изпълнение, назначаване на експертиза, извършване на разпределение и др.
В случай че в законоустановения срок нито взискателят е поискал извършването на изпълнителни действия, нито съдебният изпълнител е предприел такива по своя инициатива (в хипотезата на чл.18, ал.1 от ЗЧСИ), то са изпълнени предпоставките на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК и по делото е настъпила перемпция, а съдебният изпълнител следва да издаде постановление за прекратяване на изпълнителното производство. Безспорно и съгласно задължителната практика, обективирана в ТР № 2/2013г. по тълкувателно дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, то в тази ситуация делото е прекратено по силата на закона и всички предприети изпълнителни действия се обезсилват по право, с изключение на действията, изграждащи тези изпълнителни способи, от изпълнението на които трети лица са придобили права. Съдебният изпълнител следва служебно да вдигне всички наложени по изпълнителното дело запори и възбрани. Отказът на съдебния изпълнител да издаде постановление за прекратяване на изпълнителното производство подлежи на обжалване пред компетентния съд.
Следва да се обърне внимание, че прекратяването на изпълнителното производство на основание настъпила перемпция само по себе си не погасява вземането по изпълнителния лист. Следователно взискателят има право да изиска обратно изпълнителния лист и да образува ново изпълнително производство при същия или при друг съдебен изпълнител. Възможно е обаче и вземането по самия изпълнителен лист също да е погасено по давност. Това е така, доколкото в случая новата давност за вземането започва да тече от датата на последното валидно извършено изпълнително действие по делото, а не от датата на настъпването на перемпцията. В случай че взискателят образувано ново изпълнително производство за принудително събиране на погасеното по давност вземане, длъжникът може да защити правата си по съдебен ред.
При образувано срещу Вас изпълнително производство Ви съветваме да се консултирате с адвокат относно правата, задълженията и възможностите за защита срещу изпълнението във Вашия конкретен случай.
*Моля да имате предвид, че настоящата статия има само информативен характер, същата не представлява правно становище или съвет и не съдържа изчерпателен анализ на поставените теми. Преди да предприемете действия във връзка с тази информация, следва да потърсите специализиран правен съвет по Вашия конкретен казус