Неизпълнение на договорни задължения в условията на непреодолима сила

За понятието „непреодолима сила“ има дадена легална дефиниция в чл.306, ал.2 от Търговския закон, а именно „непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер, възникнало след сключването на договора“. Практиката определя непреодолимата сила като събитие или действие, което е непредвидимо и непредотвратимо и което е довело до невъзможност за изпълнение на договорното задължение при липса на виновно поведение на длъжника. В настоящото изложение ще обърнем внимание на общите предпоставки за освобождаване от отговорност на длъжника при неизпълнение на задължения по търговска сделка, но следва да се има предвид, че страните по търговска сделка могат да уговорят разширяване или ограничаване на приложното поле на института в отношенията помежду си или да уговорят различни правни последици от уредените в закона. Следователно водещо при определяне на отговорността на длъжника по търговска сделка, при условията на непреодолима сила, е на първо място уговореното в договора между страните, а след това законодателната уредба на чл.306 от Търговския закон.

За да може да бъде освободен длъжникът от отговорност за неизпълнение, трябва да са изпълнени кумулативно няколко предпоставки. На първо място следва да има сключена

търговска сделка, по която длъжникът да не е в забава

Съгласно чл.286, ал.1 от Търговския закон „търговска е сделката, сключена от търговец, която е свързана с упражняването от него занятие“. Търговски сделки са и изрично изброените в чл.1, ал.1 от Търговския закон, независимо от качеството на лицата, които ги сключват. Длъжникът по такава сделка, който иска да се позове на непреодолима сила, следва да не е бил в забава по изпълнение на договорното си задължение към датата на настъпване на непреодолимата сила, в противен случай той ще отговаря за последиците от своето неизпълнение по договора.  Втората предпоставка е наличието на

непреодолима сила

Непреодолима сила е действие или събитие, настъпило след сключване на договора, което има извънреден характер и е непредвидимо или непредотвратимо. Непредвидимостта на събитието е свързана с извънредния му характер и се изразява в невъзможността при сключване на търговската сделка страните да са допускали настъпването му, което събитие да осуети изпълнението на поетото задължение. Непредотвратимостта на събитието е свързана с извънредния му характер, но и с това, че последиците му не могат да бъдат преодолени и при полагане на дължимата грижа за изпълнение на задължението. Критерий за предвидимост и предотвратимост е дължимата грижа, която длъжникът следва да полага при изпълнение на договорните си задължения. В случай че сделката е търговска за длъжника, то същият следва да изпълнява задълженията си по нея с грижата на добър търговец /чл. 302 ТЗ/, която предполага полагането на специфични професионални знания и умения. За непреодолима сила може да бъде счетено природно явление като земетресение, ураган или наводнение например, може да бъде и военно действие, блокада или преврат, както и новоприет нормативен акт, административен акт на държавен или общински орган и др.

Причинна връзка между непреодолимата сила и неизпълнението

Причинната връзка между това събитие и неизпълнението на задълженията е елемент от фактическия състав на хипотезата на чл.306 ТЗ. Тя следва да е пряка и непосредствена, което фактически се изразява в хронологичната зависимост между настъпилото събитие и неизпълнението на задълженията. С възникване на непреодолимата сила и предвид естеството й, става обективно невъзможно изпълнението на конкретното договорно задължение. Следващата предпоставка е да бъде отправено

писмено уведомление от длъжника до кредитора

относно непреодолимата сила и възможните последици от нея. За да може длъжникът да се освободи от отговорност за собственото си неизпълнение по договора, задължителна предпоставка е той писмено да е уведомил в подходящ срок насрещната страна по сделката за наличието на непреодолима сила и за последиците от нея при изпълнението на задълженията по договора.

Последици

При кумулативното наличие на всички гореизброени предпоставки длъжникът по търговска сделка може да се позове на наличието на непреодолима сила, което ще има като последица освобождаване от отговорност за неизпълнението или забавеното изпълнение по сделката. Съгласно чл.306, ал.4 от ТЗ за времето, докато трае непреодолимата сила, изпълнението на задълженията по договора се спира. Длъжникът няма да престира дължимото, но няма да може да търси изпълнение и на насрещната престация по договора. Договорната връзка обаче се запазва и след отпадане на непреодолимата сила страните ще трябва да изпълнят поетите една към друга задължения. Въпреки това има една категория сделки, т.нар. „фикс сделки“, при които запазването на договора е лишено от житейски смисъл, доколкото при тях забавеното изпълнение се равнява на пълно неизпълнение. Характерно за тези сделки е, че задълженията на страните се поемат с оглед точно определен момент, например изработката на сватбената торта следва да стане до деня на сватбата, доставката на аудио оборудване за конференцията следва да се осъществи преди нейното начало и т.н. При този вид сделки е безпредметно запазването на договорната връзка, в случай че кредиторът няма интерес от забавеното изпълнение, поради което същият може, на основание чл.306, ал.5 от ТЗ, да прекрати договора. Това право има и всеки друг кредитор, който, предвид продължителността на непреодолимата сила, е загубил интерес от реалното изпълнение по договора. Право да прекрати договора в тази хипотеза има и длъжникът. Тук би следвало да се има предвид, че прекратяването на договорите не е уредено като развалянето им (чл. 87 ЗЗД), а в разпоредбите на закона, където е предвидено прекратяване на договорите се има предвид преустановяване на договорната връзка за в бъдеще, а не с обратно действие. В този случай неблагоприятните последици от непреодолимата сила са за сметка или на длъжника, или на кредитора, съобразно правилата на риска. При двустранните договори общото правило е, че рискът се носи от длъжника, но има случаи, в които рискът при обективна невъзможност за изпълнение се носи от кредитора, като регулацията е с отделни разпоредби ( например при договорите за финансов лизинг и др.) Нормите, уреждащи правилата на риска са диспозитивни, поради което страните по сделката могат да уговорят нещо различно от регламентираното в закона.

*Моля да имате предвид, че настоящата статия има само информативен характер, същата не представлява правно становище или съвет и не съдържа изчерпателен анализ на поставените теми. Преди да предприемете действия във връзка с тази информация, следва да потърсите правен съвет по Вашия конкретен казус.