spinner
London Office
Quick Contact

Отговорност за вреди от непозволено увреждане

Институтът на деликтната отговорност, уреден в чл.45 – 54 от ЗЗД, е един от основните способи за защита на правата на гражданите и юридическите лица в случаите на непозволено увреждане. Той обхваща различни фактически състави на отговорността – от такава за лични действия, през отговорността за действия на трети лица, до отговорността за вреди, причинени от вещи или животни. Освен в Закона за задълженията и договорите, различни състави на деликтната отговорност са уредени и на други места в законодателството, например отговорността на държавата и общините за вреди е уредена в Закон за отговорността на държавата и общините за вреди ( обн.ДВ бр.60 от 05.08.1988г.), отговорността на производителя и доставчика на дефектна стока е уредена в Закон за защита на потребителите ( обн. ДВ бр.99 от 09.12.2005г.), отговорността на работодателя при смърт или увреждане на работника е уредена в Кодекс на труда (обн. ДВ бр. 26 от 01.04.1986г.) и т.н. В настоящото изложение ще се спрем по-подробно само на общите предпоставки за възникване на отговорността за непозволено увреждане и по специално на т.нар. „генерален деликт“, уреден в чл.45 от ЗЗД.

Деяние

В центъра на деликтната отговорност стои вредата. Без вреда няма отговорност. Вредата е следствие от човешко поведение (действие или бездействие), но може да бъде причинена от вещ или животно. Когато говорим за вреда, причинена от човешко поведение, проявено чрез действие, следва да имаме предвид, че отговорността за тази вреда може да понесе само лице, което е действало съзнателно, т.е. което е  било в състояние да разбира и ръководи постъпките си, в противен случай ще сме изправени пред хипотезата на чл.47 от ЗЗД (отговорност за действията на трето лице). Така например, ако едно невменяемо лице счупи прозорец на чужд имот, за това негово деяние ще отговаря лицето, което по закон упражнява надзор над него, стига това лице да е могло да предотврати настъпването на вредите. От хипотезата на чл.47 от ЗЗД са изключени случаите, в които деецът сам се е поставил в положение на невменяемост, например поради употреба на алкохол или наркотични вещества. В тези случаи отговорност за деянието ще носи самото то. За разлика от действието, другата форма на деянието – бездействието може да се осъществи единствено от вменяемо лице. Това вменяемо лице е имало правно задължение да извърши определено действие, било например по силата на закон или на служебно правоотношение, и същото се е въздържало от извършването на това действие. Допълнително изискване, за да бъде ангажирана отговорността на това лице е същото обективно да е могло да извърши действието, а поради субективни подбуди да се е въздържало от осъществяването му.

Характерно за отговорността за непозволено увреждане, произтичаща от лични действия е, че част от задължителните предпоставки за нейното осъществяване е вина на дееца, като в чл.45, ал.2 от ЗЗД законодателят дори е установил оборима презумпция за вина. Тук е интересно да се отбележи, че формата на вина (умисъл или небрежност) не оказва влияние върху размера на дължимото обезщетение.

При вредите причинени от вещи или животни липсва човешко поведение, напротив, за осъществяване на фактическия състав на отговорността по чл.50 от ЗЗД е необходимо вредата да е произлязла именно от вещта/животното, а да не е следствие от виновно човешко поведение. Например, при пожар, възникнал вследствие неправилна експлоатация на електроуред, отговорността за вреди ще се носи лично от лицето, експлоатирало уреда (по чл.45 от ЗЗД) и обратното, ако вредата е настъпила вследствие неизправност на самия уред, тогава ще се ангажира отговорността на собственика на вещта съгласно чл.50 от ЗЗД. При вреди, причинени от животни солидарна отговорност носят собственикът и лицето, под чийто надзор се намира животното. Важно е да се отбележи, че отговорността за вреди по чл.50 от ЗЗД е обективна, безвиновна отговорност.

Противоправност

Следващата предпоставка за възникване на деликтната отговорност е противоправност на деянието – тук се има предвид само проявлението му като човешко поведение чрез действие или бездействие. За да бъде едно деяние противоправно, то следва да противоречи на закона, основните принципи на правото или „добрите нрави“. Може деянието, само по себе си, да представлява правомерно поведение, но когато в резултат от него настъпват вреди за други субекти, то това увреждане е противоправно, доколкото противоречи на общия правен принцип „да не се вреди другиму“. В някои случаи законодателят изрично е изключил противоправността на деянието, например при неизбежна отбрана, крайна необходимост и др. Характерното в първия случай е, че въобще не се дължи поправяне на вредите, а при втория случай, че се дължи поправяне на вредите, въпреки че деянието не е противоправно.

Вредата

Както вече споменахме основен елемент от фактическия състав на деликта е именно вредата. В практиката вредата се определя като една неблагоприятна последица от деянието, настъпила в сферата на пострадалото лице и/или неговите близки, която засяга техните имуществени и/или неимуществени права.

На първо място вредата може да има имуществен характер – това са тези вреди, които могат да бъдат оценени в пари и обикновено засягат живота, здравето или имуществото на пострадалото лице. Настъпването на тези вреди трябва да е пряка и непосредствена последица от увреждането и тяхното обезщетяване засяга както претърпените загуби, така и пропуснатите ползи.

Неимуществените вреди са тези отрицателни емоционални и физически преживявания на пострадалото лице и/или неговите близки, които те са претърпели вследствие на увреждането. Това са претърпените болки и страдания от пострадалото лице, унижения по повод засягането на доброто име на лицето, скръбта на близките на починалото лице и т.н. Предвид техния характер, неимуществени вреди могат да претърпят единствено физическите лица.

И имуществените и неимуществените вреди следва закономерно да произлизат от деянието, то следва да е обуславящо за тяхното възникване или с други думи, трябва да има причинно-следствена връзка между деянието и вредата, която да е от такова естество, че да може да се приеме, че без деянието не би настъпила и вредата. Обезщетението се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането (чл.51, ал.1 от ЗЗД), като законодателят не прави разграничение между предвидими и непредвидими вреди, както е направил това в чл.82 от ЗЗД, касаещ границите на договорната отговорност. Това е така, защото границите на деликтната отговорност са по-широки от тези на договорната и при нея се обезщетяват както предвидимите, така и непредвидимите вреди от увреждането.

Субекти

След като разгледахме предпоставките за възникване на деликтната отговорност следва да обърнем внимание и на кръга от субекти в така възникналото правоотношение, а именно деликвентът и пострадалото лице, респективно неговите близки.

Кръгът от субекти, които имат право на обезщетение във връзка с увреждането е различен, в зависимост от характера на самото увреждане. Когато се касае за увреждане на здравето, право на обезщетение има самото пострадало лице, но когато се касае за причиняване на смърт кръгът на увредените лица е много по-широк. Така например практиката на ВКС приема, че при настъпване на смърт право на обезщетение за имуществени вреди имат ненавършилите пълнолетие деца на починалото лице, включително осиновените, както и пълнолетните, но неработещи низходящи и възходящи на починалото лице и не на последно място болните и неработоспособните братя и сестри на починалото лице, които са били издържани от него. Право на обезщетение за имуществени вреди има и заченатото, но неродено към деня на смъртта дете на починалото лице, при условие че то се роди живо и жизнеспособно.

Кръгът на субектите, с право на обезщетение може да бъде разширяван или намаляван, с оглед конкретиката на всеки отделен случай и при преценка на фактическата обстановка по делото и не може изначално да бъде пълно и точно определен.

Освен обезщетяване на имуществени вреди законът допуска и обезщетяване на неимуществени такива, които по начало не подлежат на парично остойностяване и при които съдът определя размера на обезщетението и кръга на обезщетените лица по справедливост. По правило кръгът на обезщетените лица за неимуществени вреди обхваща близките роднини на пострадалото лице – низходящите, възходящите и съпругът, но и тук правилото е да се изследва фактическата обстановка във всеки конкретен случай. Така например, практиката приема, че роднините, които са били в лоши отношения  с починалото лице приживе не следва да имат право на парично обезщетение за неимуществени вреди (например родители, изоставили детето си или съпрузи в продължителна фактическа раздяла).  Така и в други случаи съдът приема, че дори лице във фактическо съжителство с починалото лице също има право на обезщетение, стига това съжителство да е било дълготрайно или от него да има родени деца.

Размер на обезщетението

На следващо място следва да бъде разгледан и въпроса за определяне на размера на обезщетението за имуществени вреди. Например при увреждане, в резултат на което настъпва временна или трайна неработоспособност, размерът на обезщетението ще бъде разликата между получаваното от лицето трудово възнаграждение към деня на увреждането и получаваното от него обезщетение за временна неработоспособност или отпуснатата пенсия за инвалидност. Ако лицето е получавало и други трудови възнаграждения с постоянен характер, които не може да получава вследствие на увреждането, те също следва да се вземат предвид при определяне размера на обезщетението. В случай че пострадалият има изплатена застраховка злополука, то получената застрахователна сума следва също да се вземе предвид, като при имуществените застраховки пострадалият може да търси от деликвента само разликата между действително претърпените вреди и полученото застрахователно обезщетение. Разходите за лечение на болния, както и за възнаграждение за болногледач също следва да бъдат включени в размера на обезщетението, дори когато за пострадалото лице са се грижили близки роднини, които не са могли да работят поради тази причина. Ако в резултат на увреждането има повредени вещи, тяхната стойност също следва да бъде включена в размера на обезщетението. Когато вследствие на увреждането лицето е починало, право на имуществено обезщетяване имат неговите наследници, като при определяне на неговия размер се взима предвид издръжката, която са получавали или биха получавали от починалия и се приспада отпуснатата наследствена пенсия, която наследниците получават или имат право да получат.

При определяне размера на неимуществените вреди следва да се вземе предвид степента на увреждане на здравето и респективно болките и страданията, които това увреждане е причинило, необходимият период на възстановяване и дали то въобще е възможно в пълна степен или лицето е инвалидизирано, дали са засегнати честта и достойнството на пострадалото лице и пр.и пр. Както вече споменахме това обезщетение се определя от съда по справедливост, в зависимост от фактическата обстановка във всеки конкретен случай.

Следва да се вземе под внимание, че ако пострадалото лице е допринесло за настъпването на вредите обезщетението може да бъде намалено по преценка на съда. Обезщетението може да е в пари или в натура, когато последното е възможно според естеството на вредата. На практика по-голямата част от присъдените у нас обезщетения са парични, като върху тях деликвентът дължи и лихва за забава от деня на настъпване на вредоносния резултат, без да се налага да бъде канен да изпълни( арг. чл.84, ал.3 от ЗЗД). Претенцията за лихва следва да бъде изрично отправена към съда, доколкото не се присъжда служебно.

И на последно място следва да се отбележи, че претенцията за обезщетение при непозволено увреждане по чл.45 от ЗЗД се погасява с общата петгодишна давност, която започва да тече от деня на увреждането, а когато деецът не е открит, от неговото откриване. Вземането за лихва се погасява с кратката тригодишна давност.

*Моля да имате предвид, че настоящата статия има само информативен характер, същата не представлява правно становище или съвет и не съдържа изчерпателен анализ на поставените теми. Преди да предприемете действия във връзка с тази информация, следва да потърсите специализиран правен съвет по Вашият конкретен казус.

Сложете коментар