Отговорност за вреди от дефектна стока

В настоящото изложение ще разгледаме накратко общите положения на защита на потребителите при понасяне на вреди вследствие на дефектна стока, съгласно Закона за защита на потребителите (ДВ бр.99 от 2005г.).

За да установим при какви условия производителите, респективно дистрибуторите или търговците, ще носят отговорност за причинени вреди от произведена, съответно доставена от тях стока, следва първо да разгледаме основните понятия, с които работи законът в тази област.

Предпоставки за възникване на отговорността

На първо място законодателят е дал легална дефиниция на понятието „стока“ в чл.130, ал.2 от ЗЗП, според която, стока е всяка движима вещ, независимо дали е самостоятелна или част от друга вещ. За стока се считат и земеделските култури, продукти и суровини от животновъдството, лов и риболов, стига да не са преминали първична обработка или преработка. Стока е и електричеството.

За да може да се ангажира отговорността на производителя, дистрибуторите или търговците за вреди от произведена или доставена от тях стока, то трябва тази стока да е дефектна, т.е. тя да има такива характеристики, които не отговарят на общоприетите очаквания за обичайна употреба, в това число относно нейното качество, количество, наименование, вид, състав, произход, трайност и пр.   Легалната дефиниция на понятието „дефектна стока“ се намира в чл.132 от ЗЗП.

Следващата предпоставка за възникване на отговорността е вследствие на употребата на такава дефектна стока да са настъпили вреди. На обезщетение съгласно Закона за защита на потребителите подлежат единствено имуществените вреди, това са тези причинени от смърт или телесна повреда или от повреда на вещ, различна от дефектната стока, която има стойност над 1000 лв., предназначена е за лична употреба и е ползвана по предназначение. Така например при смърт на потребителя се обезщетяват разноските за лечение на лицето до деня на смъртта му, разноските за неговото погребение, издръжката на лицата, които са били издържани от него или имат право на издръжка, в случай на неговата смърт. При телесна повреда на обезщетение подлежат разноските по лечението, както и разликата между получаваното от лицето трудово възнаграждение и получаваното обезщетение за временна неработоспособност. Упражняването на правата по този закон не отнема възможността на увреденото лице да търси обезщетение за други имуществени и/или неимуществени вреди по други закони. Така например същото има право да търси обезщетение за повредени вещи на по-ниска стойност от 1000 лв., както и обезщетение на неимуществени вреди по общите правила на Закона за задълженията и договорите.

Така, за да бъде реализирана тази отговорност на производителя, респективно дистрибутора или търговеца, следва пострадалото лице да установи наличието на дефект на стоката, наличието на вреда и причинната връзка между тях.

  Субекти на отговорността

Основният принцип е, че за вреди причинени от дефектна стока отговаря производителят на стоката. Производител по смисъла на закона е „всяко лице, което по занятие произвежда стока в завършен вид, суровини и съставни части, включени в производството на други стоки, или което се представя за производител, като поставя върху стоката свое име, търговска марка или друг отличителен знак. Производител е също всяко лице, което по занятие внася на територията на Европейския съюз стоки с цел продажба, отдаване под наем или на лизинг, или използва всяка друга форма на разпространение на стоките на територията на Съюза.“ Отговорността на производителя е обективна и безвиновна, той ще отговаря за вредите вследствие дефектната стока дори когато стоката отговаря на съществуващите стандарти или пускането и в обръщение е било разрешено от административен орган. Всяка уговорка за изключване или ограничаване отговорността на производителя е нищожна. Съществуват няколко хипотези, в които производителят може да се освободи от отговорност и те са изчерпателно изброени в чл.137 – 138 от ЗЗП. В най-общи линии това са хипотези, в които:

• Производителят въобще не е пускал стоката в обръщение, а това е станало против неговата воля, например при кражба;
• Дефектът не е съществувал към момента на пускането на стоката в обръщение;
• Когато стоката не е произведена в рамките на търговската дейност на производителя и не е произведена с цел продажба или друга форма на разпространение;
• Когато дефектът се дължи на привеждане на стоката в съответствие със задължителни изисквания, определени от държавни органи;
• Състоянието на научно-техническите познания към момента на пускане на стоката в обръщение не е позволявал установяване на дефекта;
• Когато е произведена само съставна част от стоката и дефектът се дължи на нейното разработване или комплектуване от друг производител;

Отговорността на производителя може да бъде намалена или той може да бъде изцяло освободен от нея, когато вредите са настъпили едновременно от дефект на стоката и  от действия на пострадалото лице ( или лице, за което то отговаря, но не и от действие/бездействие на трето лице). В този случай също не се изисква пострадалото лице или лицето, за което то отговаря да са действали виновно, достатъчно е обективно да са допринесли за настъпването на вредата.

Когато производителят не може да бъде намерен, тогава отговорността за вреди от дефектна стока се носи от всеки дистрибутор или търговец на стоката. Дистрибутор или търговец е всяко лице, което не е производител, но пуска стоката в обръщение или с други думи съдейства за преминаване на стоката за пръв път от етапа на производство/внос към етапа на разпространение по веригата на доставката. Дистрибуторът или търговецът могат да се освободят от отговорност, ако в 14 -дневен срок представят информация за името и адреса на производителя.

За разлика от общата уредба на деликтната отговорност по Закона за задълженията и договорите, то давностният срок за предявяване на иск по Закона за защита на потребителите е тригодишен и започва да тече от деня, в който потребителят е узнал или е следвало да узнае за вредата, дефекта и самоличността на производителя, но искът следва да бъде предявен не по-късно от десет години от пускане в обръщение на дефектната стока.

*Моля да имате предвид, че настоящата статия има само информативен характер, същата не представлява правно становище или съвет и не съдържа изчерпателен анализ на поставените теми. Преди да предприемете действия във връзка с тази информация, следва да потърсите специализиран правен съвет по Вашия конкретен казус.