Обжалване на разноските в изпълнителното производство

В настоящата статия ще разгледаме някои от хипотезите, при които длъжникът в изпълнителното производство има основание да обжалва постановлението за разноските по делото и редът, по който следва да стане това.

Заплащане на дълга преди образуване на изпълнителното дело

Не са редки случаите, в които след влизане в сила на съдебното решение длъжникът заплаща доброволно задължението си към кредитора, но въпреки това поради невнимание, грешка, а понякога и поради недобросъвестност кредиторът образува изпълнително производство. В този случай, след като вземането по изпълнителния лист е било погасено преди образуване на изпълнителното дело, то изпълнителното производство подлежи на прекратяване на основание чл. 433. ал.1,т.1 от ГПК.  Доколкото длъжникът не е дал повод за завеждане на делото в конкретния случай, то същият не дължи плащане на разноските, направени от взискателя, нито дължимите такси към съдебния изпълнител. Те следва да бъдат възложени в тежест на взискателя. За да бъде освободен длъжникът от заплащане на разноските по изпълнението в тази хипотеза е без значение кога той е разбрал за образуване на изпълнителното производство, единствено меродавно в случая е задължението да е заплатено към кредитора преди предявяване на изпълнителния лист пред съдебния изпълнител. При отказ на съдебния изпълнител да прекрати производството длъжникът може да защити правата си по реда на чл.435, ал.2, т.6 от ГПК с частна жалба пред компетентния окръжен съд.

Длъжникът следва да бъде освободен от отговорността за разноски по изпълнението и в случай, че същият е положил всички необходими усилия да заплати задължението си преди образуване на изпълнителното дело, но поради независещи от него причини не е успял да стори това. Така например, ако е изплатил дължимата сума чрез пощенски запис, който кредиторът по неясни причини не е приел; ако е поискал информация за банковата сметка на кредитора, по която да заплати задължението си, но същата не му е предоставена  и т.н. В подобни хипотези длъжникът е действал добросъвестно, но кредиторът не му е  указал необходимото съдействие за изпълнение на задължението му, поради което в тежест на последния следва да останат разноските по образуваното изпълнително дело. В този случай длъжникът следва да защити правата си по реда на чл.435, ал.2, т.7 от ГПК обжалвайки постановлението за разноските. Постановлението за разноските може да бъде инкорпорирано и в друг акт на съдебния изпълнител, най-често това е поканата за доброволно изпълнение. Съгласно ТР № 3 от 10.07.2017 г. по тълк. д. № 3/2015 г., ОСГТК на ВКС на обжалване по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на задължението на длъжника за разноските по изпълнението, включително поканата за доброволно изпълнение.

Плащане в срока за доброволно изпълнение

По правило след като заплащането на задължението не е станало преди образуване на изпълнителното производство, то неговото образуване е законосъобразно и длъжникът следва да понесе отговорността за разноски в това производство. Съгласно чл.79 от ГПК таксите и разноските в хода на изпълнителното производство са за сметка на длъжника, освен когато изпълнението бъде изоставено, делото се прекратява по реда на чл. 433 от ГПК поради плащане, извършено преди неговото образуванe, или са направени за изпълнителни способи, които не са приложени. Следователно, ако заплати в срока за доброволно изпълнение длъжникът отговаря само за разноските за приложените изпълнителни способи и не дължи разноските, които подготвят изпълнението на неприложени такива. Преди да изтече срока за доброволно изпълнение по чл. 428, ал. 1 от ГПК съдебният изпълнител не е длъжен да предприема извършване на действия по принудително изпълнение, а длъжникът не следва да бъде лишен от възможността да изпълни задължението в срока за доброволно изпълнение. Според мотивите по т. 5 на ТР № 3/2015 от 10.07.2017 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2015 г., ОСГТК длъжникът не отговаря за онази част от разноските, чието извършване не е било необходимо с оглед на реализиране на вземането, както и за тези, които са били извършени във връзка с изпълнителни способи, които са останали нереализирани, тъй като взискателят е бил удовлетворен чрез други способи. В последния случай нереализираните изпълнителни способи се приравняват на такива, изоставени от взискателя. В тези хипотези редът за защита правата на длъжника отново е чрез частна жалба по правилата на чл.435, ал.2, т.7 от ГПК.

Дори да не е заплатил в срока за доброволно изпълнение длъжникът има правно основание да обжалва постановлението за разноските по реда на чл.435, ал.2, т.7 от ГПК, когато претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение се явява прекомерно съобразно правната и фактическата сложност на делото. Дали възнаграждението е прекомерно се съобразява във всеки отделен случай на база действителната сложност на производството, извършените процесуални действия, изпълнителните способи, които са приложени и т.н., като се взема предвид и минимално установения размер на възнаграждението съгласно Наредба № 1 от 9 юли 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

*Моля да имате предвид, че настоящата статия има само информативен характер, същата не представлява правно становище или съвет и не съдържа изчерпателен анализ на поставените теми. Преди да предприемете действия във връзка с тази информация, следва да потърсите специализиран правен съвет по Вашия конкретен казус