Възстановяване на запазена част от наследството

В настоящата статия ще се спрем накратко на един специален иск за защита на наследствените права, в именно искът за възстановяване на запазена част от наследството, когато тя е накърнена.

Съгласно Закона за наследството (ДВ бр.22 от 29.01.1949г.) една група наследници на починалото лице имат право да наследят определен дял от неговото имущество, т.нар. запазена част от наследството, когато те са призовани към наследяване. Тези наследници по закон са низходящите, родителите и преживелият съпруг на наследодателя. Наследодателят може свободно да прави завещателни разпореждания и дарения, но не може, посредством тях, да накърнява запазената част на горецитираните наследници, които, от своя страна, имат иск за намаляване на тези завещателни разпореждания и дарения до размера на тяхната запазена част, в случай че те я накърняват. За да упражнят това свое право наследниците трябва са призовани към наследяване и да са приели наследството. Законодателят детайлно урежда размера на запазената част на всеки наследник, която е различна в зависимост от броя на наследниците и от категорията, към която спадат –  дали те са от първи ред (низходящи) или от втори ред (родители), както и дали наследяват заедно с преживял съпруг на наследодателя.

Важно е да се отбележи, че наследодателят може да накърни запазената част на наследниците единствено с безвъзмездни актове – завещателни разпореждания и дарения, но не и с възмездни такива – договор за покупко-продажба, договор за замяна и пр. Относно брачният договор, един по-нов институт в българското право, то, в случай че има такъв, неговите разпоредби подлежат на изследване и тълкуване във всеки конкретен случай, за да се прецени дали същият е възмезден или не.

Правото на възстановяване на запазена част може да се упражни в самостоятелно производство,  но може да се упражни и в рамките на съдебна делба, но само в нейната първа фаза, решението по която има сила на пресъдено нещо относно дяловете на съделителите. Възстановяването на запазената част по правило е в натура, а само в някои хипотези може да се стигне до парично уравняване на дяловете. Искът се води от наследника, чиято запазена част е накърнена (или неговите наследници или кредитори) срещу облагодетелстваните лица (надарени, заветници) или техните наследници. Съдебната практика приема, че срокът, в който може да се упражни това право е общият петгодишен давностен срок, който започва да тече от различен момент, в зависимост дали се касае за накърняване на запазената част чрез дарение или завещание/завет. Доколкото срокът за упражняване на правото е давностен, то следва да се вземе под внимание, че същият може да бъде спиран, прекъсван и не се прилага служебно от съда.

Наследодателят може да накърни запазената част на наследник чрез универсално завещателно разпореждане (което се отнася до цялото или дробна част от цялото имуществото на завещателя) или чрез частно завещателно разпореждане (завет или дарение, което се отнася до определено имущество), в зависимост от което, защитата на наследника се осъществява по различен ред. Няма да се спираме подробно на спецификите на двете производства, а само ще маркираме най-общо основаните разлики.

Когато се касае за накърняване на запазена част чрез универсално завещателно разпореждане, то съдът, при уважаване на иска, ще намали завещанието до допълване размера на запазената част на ищеца – наследник. В тази хипотеза не се изчислява маса от всички имоти (имуществени права), принадлежали на наследодателя към момента на смъртта му и практиката приема, че не е нужно наследникът да е приел наследството по опис.

Искът за възстановяване на запазена част, накърнена чрез частно завещателно разпореждане е по-усложнен като процедура, доколкото в това производство се изчислява маса от всички имуществени права, принадлежали на наследодателя към момента на смъртта му. От тази маса се изваждат всички пасиви към момента на смъртта му, прибавят се всички дарения, направени от него приживе (без обичайните такива) и от стойността на масата се изчислява запазената част на наследника, като следва да се вземат предвид и направените в негова полза завети/дарения, ако има такива. При уважаване на иска се намаляват първо завещателните разпореждания (съразмерно общи и частни, освен, ако завещателят не е разпоредил друго), а след изчерпване на завещаното имущество се преминава към даренията, като се започне от последното, направено във времето и се върви към предходните. Тук, почти във всички хипотези, за уважаване на иска е необходимо наследникът, който иска възстановяване на запазена част да е приел наследството по опис.

Има и една специална хипотеза, при която запазената част е накърнена чрез дарение/завет на един недвижим имот, част от който не може да бъде отделена, за да допълни запазената част на наследника. В тази хипотеза възстановяването не може да стане в натура, а ще се стигне до парично уравняване на дялове. В случай че стойността на имота надвишава стойността на разполагаемата част с под ¼, имотът остава в патримониума на заветника/надарения, а той дължи възстановяване в пари на запазената част. В случай че стойността на имота надвишава стойността на разполагаемата част с повече от ¼, то имотът остава в наследството, а надареният/заветникът получава паричната равностойност на разполагаемата част.

Законодателят е предвидил и един специален иск за защита на наследник, в чиято полза е уважен иск за възстановяване на запазена част срещу надарен/заветник, който е отчуждил подареният/завещаният имот в едногодишен срок от откриване на наследството или след вписване на исковата молба за възстановяване на запазена част. Предпоставките за уважаване на този иск за отмяна на отчуждителната сделка са: наличие на влязло в сила решение за възстановяване на запазена част срещу лице, получило недвижим имот по завещание/дарение; лицето да е отчуждило (учредило вещни права върху имота) в горепосочения срок; ищецът да не може да допълни запазената си част от имуществото на това лице и приобретателят на имота да не допълни тази запазена част в пари.

*Моля да имате предвид, че настоящата статия има само информативен характер, същата не представлява правно становище или съвет и не съдържа изчерпателен анализ на поставените теми. Преди да предприемете действия във връзка с тази информация, следва да потърсите правен съвет по Вашия конкретен казус.